Прочетен: 760 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2012 23:40
Та... каква беше случката. Миналата година няшият блок, средностратичстически такъв, решава в обявения ден за почистване в национален мащаб, да се организират моите мили съседи да почистят около блока. За да не се деля от колектива, реших да заменя първоначалните си планове за оборка на Витоша с тази на блока. И така, пременена за спортния полуден, с ръкавици и десетина големи черни чувала за трупове, цъфвам пред входа точно в 10:15 сутринта. Хората вече са се организирали, по-точно са се разпръснали да събират боклук и да чистят, на сложен междусъседски принцип. Както и да е – важно е желанието. Ние сме от късметлиите, които имаме зелени площи. Оглеждам се къде има най-голямо жужене (и съответно боклук в изобилие) и се насочвам смело. Започвам с ентусиазъм да събирам множеството хартийки , торбички, бирени бутилки (стъклени и пластмасови, повечето добре заровени), бутилки от масло, акумулатор, автомобилна гума и други гуми, обувки и какво ли още не. След известно време стигам до участък, който се пада малко в падина, от който започвам да вадя по-голями и тежки неща – използвани полиетиленови чували, разбита дървена дограма на малки парчета, а стъклата от нея на още по-малки, множество строителни материали, още 4 автомобилни гуми, добре заровени и т.н. Питам една съседка според нея на кого е тази дограма, при все че 10 метра по-надолу е контейнера. А тя, абсолютно невъзмутимо ми отговори, че прилича на найната, която сменила преди около две години, можело и нейната да е. И продължи да събира хартийки. Викнах аз една бригада от 4ма мъже и поиздълбахме и поизнесохме битовите отпадъци. Нямам представа колко време сме се заиграли там, но слънцето вече беше обърнало посоката си, а и се беше поусилил вятърът. Хвърляше прах в очите ни и пилееше боклука, който старателно бяхме занесли до контейнерите. Реших, че ми е време да се прибирам.
Хората също вече бяха поприключили и се събрали на раздумка. Седнали, милите, на стълбите, и за да отпразнуват добре свършената работа си купили по биричка, и за да върви по-добре приказката взели и няколко пакетчета слънчогледови семки да люпят по земята. Прибирайки се, точно пред мен, един човечец си отвори пакета цигари и подаде целофана на вятъра, вероятно предполагайки, че той ще го занесе вместо него до коша.
Преди този ден мислех, че докато има хора, които чистят, ще има и такива, които да замърсяват. След този ден осъзнах, че няма значение колко хора чистят, с или без агитация, доброволно или под строй. Истината за мен е, че докато има хора, в които няма изградено самосъзнание относно екология и околна среда, докато те продължават да се чувстват добре по начина, по който се държат със средата около себе си, тези акции са просто един пиар. Защото децата на тези хора вероятно са или ще бъдат същите като тях и омагьосаният кръг ще си остане омагьосан. Как може нещо толкова лесно да е толкова трудно?!
Битови проблеми
Футболният ни боклук не е на терена, а о...
23.04.2012 10:47
От тогава проблеми нямам.Ще перефразирам-простотията,простотия избива...
Поздрави!
23.04.2012 23:28
От тогава проблеми нямам.Ще перефразирам-простотията,простотия избива...
Поздрави!
Разбрали са намека. Моите още ги изхвърлят, а последното, което намерих на балкона, беше църковно календарче. Както и да е. Частните случаи са показателни, но проблемът си остава, а именно - съзнанието на тези хора.